Sezence

24 Nov 2014

Feel good

"Pazartesi sendromu" kavramını kim çıkardı bilmiyorum ama nerdeyse tüm insanlar üzerinde olumlu diyemeyeceğimiz bir etkiye sahip. Çocukluğumuzdan tutun da, okul yılları, iş hayatı ve günümüze kadar bizi takip eden bu pazartesiler hep "derdimiz" veya bir şeylere başlamak için mazeretimiz olmuştur. Her ne olursa olsun insanoğluna yaranmak zordur. Genelde bir şeyleri geçiştirmeye ve ertelemeye, olaylara sadece kendi gözümüzden bakmaya, işimize geleni yapmaya, menfaatlerimiz ve bitmek bilmeyen isteklerimiz uğruna kendimizi veya birilerini harcamaya, sahip olduklarımıza şükretmemeye ve bunlara benzer bir sürü huylar edindik. Gerektiğinde "suçlunun" açısından da bakabilmeliyiz olaylara. Demem o ki, empati herşeyi rayına oturtturacak en temel parça. Biraz da pazrtesi'nin açısından bakalım. Meğer ne kadar da yük bindirmişiz onun üzerine. "Yine mi pazartesi", "off, yarın pazartesi", "daha pazrtesiyiz, ne zaman geçecek bu hafta" vb. uzayan liste. Mecbur mu onca insanın suratsızlığını çekmeye. Ne verirsek onu alırız. Bence bu pazartesi'ne gülerek başlayalım. Ben uzun zamandır öyle yapıyorum ve iyi anlaşmaya başladık :) Benimde çok "kara" pazartesilerim oldu, olmadı değil. Sonra herşeyin üstesinden, gülerek, gelmeyi öğrendim. Tüm yaşadıklarıma, yaşayamadıklarıma şükrediyorum. İyi ki başıma gelmiş herşey, yoksa bugünkü ben ben olmazdım. Haftanın tüm günlerini seviyorum, her gün mutlu olmak için bir neden bulabiliyorum. Ben, büyük hedefleri olan ama küçük şeylerden keyif almayı bilen biriyim. Yarın iyi ki "yine" ve yeniden pazartesi!

Не знам кой е измислил понятието "Синдромът на понеделник", но това има не чак толкова приятно влияние върху почти всички хора. От ученическите години до професионалния ни живот, понеделниците винаги са били наш голям "проблем" или оправдание за започване на нещо ново, което отдавна отлагаме. Каквото и да се прави, трудно е да се угоди на човечеството. Набавили сме лоши качества като: гледане на събитията само през наши очи; вършене на неща само ако имаме лична изгода; недаване истинска стойност на нещата; харчене на морални ценности, заради интересите си; неблагодарност от това, което имаме и т.н. Искам да кажа, че емпатията (съчувствието) е нещото, което може да вкара всичко в релси. Да погледнем малко и през очите на "понеделник"а. А колко много сме го натоварили психически само! "Утре пак е понеделник!", "Пак ли е понеделник?!" и др. Длъжен ли е да "търпи" такива приказки и надути лица? Каквото повикало, такова се обадило. Така, че да започнем понеделника с усмивка, та да може и то да ни отвърне със същото. Аз например отдавна правя така и почнахме добре да се разбираме :) Не че не съм имала "черни" понеделници.. но се научих с усмивка да се справя с всички трудности. Благодарна съм на всичко, което ме сполетя и в добрия, и в лошия смисъл. Ако не ми се бяха случили всички неща, които са ми се случили, нямаше да бъда аз такава, каквато съм сега. Добре, че са се случили, случилите се неща в живота ми. Обичам всеки ден от седмицата. Мога да открия нещо хубаво във всеки настоящ ден. Аз съм човек, който има големи цели, но може да е щастлив и да изпитва удоволствие с малките неща в живота. Добре, че утре "отново" е понеделник!